Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2010 12:45 - Мнение на учен специалист за ГМО
Автор: bezmitove Категория: Други   
Прочетен: 1616 Коментари: 2 Гласове:
-1

Последна промяна: 10.03.2010 14:45



Георг Тупарев е следвал биология, физика и математика в университета в Хайделберг (Германия). Работи в Европейската Лаборатория по Молекулярнана Биология (EMBL) до 1996 г. Консултант при създаването на първите немски ограничителни закони и разпоредби в тази област. Един от учредителите на академичното дружество “Academia Naturalis” и на “Сдружението за Енергийна Култура”, българската секция на дружеството “EUROSOLAR”. В момента е част от работата за създаването на български център за лекуване и рехабилитация на нервно-мускулни заболявания. Публикувал в реномирани международни списания в областите на информатиката, молекулярната биология и астрономия. Изнася доклади на научни конференции в САЩ, Германия, Франция и Израел. Участник в множество политически кампании и медийни прояви.

Г-н Тупарев, предлагам преди да започнем да говорим за българския дебат за генномодифицираните организми, да обясните на по-разбираем език какво представляват тези организми?

Вече има много нови видове генно модифицирани организми. Става дума за организми, на които са им добавили или заменили един или повече гени, взети от друг организъм. Има различни механизми на пренасяне – с вируси, директно пренасяне, с бактерии и т.н. Идеята на цялата процедура е един полезен ген, да кажем за топлоустойчивост на някаква топлоустойчиво растение, да се пренесе на друго, така че то да може да вирее и при по-топли климатични зони. Например има ген, който е специфичен пестицид срещу вредители – срещу колорадския бръмбар при картофите конкретно.

Това, което казвате, изглежда много добро. Какъв е проблемът тогава?

Наистина изглежда добро, но проблемът е следният – първо, когато работим с генномодифицирани организми, генетиците работят отчасти на сляпо – те не знаят къде точно ще се вгради новият ген в хромозомата. Освен това не може да сме сигурни дали полученият нов геном е стабилен. Под стабилност разбирам дали следващото поколение ще притежава същата генетична модификация. Възможно е новите гени да “прескачат” върху други организми. Това вече е ставало. Има един добре документиран случай преди няколко години, когато ген от растение прескача на пеперуда. Оказва се, че това е миграционен вид пеперуда, която мигрира от Канада до Мексико и обратно. Това говори, че да се контролира разпространението на генетично модифицирани организми, е почти невъзможно.

Какви биха могли да бъдат последствията от такова разпространение?

Най-лошото последствие е, че ние не знаем. Спомняте си, че преди няколко години учени успяха да разшифроват целият човешки геном, но от тези милиарди бази ние знаем точната функция на едва 5%. За останалите 95% не знаем. До много скоро в биологията се смяташе, това беше една от парадигмите на биологията, че само участъците, кодиращи протеини, са важните. Оказа се, че това не е така. Учените постепенно разбират, че има регулаторни и каталитични участъци, такива, които са отговорни за синтеза на полипептиди, като например някои феромони. Смесването на генетичен материал от различни видове може да има много неочаквани последствия, които да се проявят едва след няколко поколения. Вече има пример за предизвикана алергична реакция по този начин. При смесване на бразилски орех със соя се получило така, че не само полезните гени от ореха са се пренесли в соята, но и тези, които предизвикват рядката човешка алергия към масла, добити от орехови растения. Не е ясно как се е случило това. Впоследствие това растение беше спряно от пазара. Този случай на пренос на „вредни гени” беше лесно установим, но вероятно има други, за които ще се разбира след едно-две поколения. Това е като да си играем с огъня.

Защо тогава има страни, в които е разрешена употребата на генномодифицирани организми?

Това не са много страни. Има глобална тенденция употребата на такива организми да намалява. В Америка, която е най-големият производител на семена на генномодифицирани растения, има много строг контрол върху храните. В Америка петнайсет години се правят тестове, преди дадено растение да бъде пуснато в употреба. Този контрол се извършва от същата агенция, която допуска до пазара и лекарствени продукти. Соята, за която споменах по-горе, е била хваната именно чрез такива тестове. Но дори и в Америка има тенденция процентът на генномодифицираните храни да намалява.

Как стоят нещата в Европа?

В Европа контролът е дори по-силен. В момента има разрешено само едно генномодифицирано растение – вид царевица. Германия и Франция обявиха мораториум. Като цяло в Европа има много силно движение срещу генномодифицираните продукти, като много общини тестват дали вече са засегнати или заразени от някакви генномодифицирани организми. Ако се окаже, че са чисти, използват това дори като реклама.

Това, което казвате, не съвпада много с тезата, която се ширеше в България, че едва ли не ни задължават да приемем либерализиращо законодателство в тази област?

Това не е съвсем така. Става въпрос за тълкувания на различни европейски наредби, като например директивата за свободен пренос на стоки и хора. Според едно широко тълкувание на тази директива ние трябва да приемаме генномодифицирани организми в нашия пазар. Но както казах, страни като Германия, Франция, Австрия въведоха мораториуми за тези стоки, като не търпят и никакви санкции за решението си. Те не приемат тази царевица, която е и единствената разрешена генномодифицирана храна в Европа. В България има закон от 2005 г., който забранява дори и лабораторните изследвания с такива организми. Той е валиден и в момента. Но според мен това трябва да се промени, защото то спира не само селскостопанското развитие, но и медицинските, и фундаменталните изследвания.

Това е интересно! Излиза, че вие не сте против ГМО по принцип, а дори държите да бъдат разрешени лабораторни експерименти?

Има една особеност, която хората в България не разбират. В момента например инсулинът се произвежда с генномодифицирани бактерии, но при производството на такъв инсулин е гарантирано, че тези бактерии не могат да излязат в природата.

Преди няколко дни вие взехте участие в кръгла маса по тези въпроси. Какви бяха основните теми и имаше ли резултат от нея?

Това не беше точно кръгла маса, в смисъл че привържениците на ГМО бяха далеч по-многобройни. Бяхме около 30 души, повечето от които бяха с титли академик, член-кореспондент, професор, директор на институт. Бяхме събрани в кабинета на г-жа Цецка Цачева, където горещата тема беше дали да се правят полеви експерименти с генномодифицирани растения. Под полеви експерименти се разбират контролирани такива, но в свободна среда, т.е. на полето. Аргументацията на про-ГМО лобито беше, че не може да се експериментира с растения само в лабораторна среда, защото, за да могат да се докажат вредните последствия от ГМО, те трябва да се тестват навън.

Това звучи безумно...

Това е безумие наистина, но ако слушате учените от Селскостопанската академия в Пловдив – точно това твърдяха. Друг аргумент за полевите експерименти, също безумен, беше, че има огромна разлика между това едно растение да расте в лаборатория, а съвсем е друго навън, където има насекоми, живее в почва, където има гризачи и т.н. Но точно това е големият проблем: по този начин генетичният материал може да напусне този полеви експеримент и да се разпространи в природата. Тези въпроси за експериментите с ГМО бяха и основната тема на кръглата маса. Мисля, че нямаше нито един, който да беше за пълна забрана на технологиите, които се използват за създаването на генномодифицираните организми. Ясно е, че съвременната медицина няма как да мине без такива технологии.

Каква беше целта на тази дискусия всъщност?

Ако се съди по списъка на поканените, тази дискусия имаше за цел да покаже, че българските учени са „за” експерименти с ГМО на полето.

Тоест да легитимира някакви управленски проекти?

Това не мога да твърдя, защото не беше казано, но просто гледайки присъстващите там, това е моето заключение. Нашата група, която беше против провеждане на такива полеви експерименти, в последния момент получи разрешение изобщо да участва в тази дискусия и фактът, че тя беше много малочислена, показва, че това беше идеята на цялата тази среща. В крайна сметка дискусията не стигна до конкретни изводи, защото се разделихме на два лагера и ако имаше странични наблюдатели, те щяха да разберат, че между учените няма съгласие. А щом между учените няма съгласие по една ясна научна материя, значи има проблем. А щом има проблем, добре е такива експерименти да не се правят. Последните дни излезе и проучване на общественото мнение, което показва, че 70–80% от българското население има опасения от ГМО продукти. Изглежда хората правилно долавят, че самите учени не знаят как да реагират по тази тема.

Споменахте, че „академиците и член-кореспондентите” защитават позицията „за” експерименти с ГМО в полеви условия, без да имат аргументи и без да са осведомени достатъчно за същината на въпросите. Това повдига въпроса за лобитата. Какво влияние имат те в България?

Вижте, относно академиците, то тяхната позиция може да е просто от некомпетентност. Например аз много се учудих от присъствието на акад. Съботинов, шефа на БАН, който е физик и не е специалист по тези въпроси, а взимаше много силна страна про ГМО и даваше неуместни примери от атомната енергетика.

Ако БАН печели финансиране за свои проекти от такива ГМО лобита...

Това е втората възможност, която не мога да докажа, но знаейки историите на компании като „Монсанто”, знаейки как преди години депутати от БСП раздаваха семена на генномодифицирани растения от името на „Монсанто” и т.н., много близко е до ума, че в България съществува такова силно лоби.

Преди седмица американският посланик също се изказа за ГМО. САЩ имат ли интереси в тази сфера?.

Доколкото знам, 80% от пазара се държи от „Монсанто”, която е американска компания. В самите Щати тя има страшно силно лоби. Впрочем няма нищо лошо посланици да прокарват икономическите интереси на своите държави и компании. Подразни начинът, по който това беше направено, а и шизофреничната реакция, която предизвика в България.

От разговора ни дотук разбрах нещо, което не знаех – вие от партията „Зелените” не сте същностни противници на ГМО, а се борите за правилната им употреба и регулация.

Така е. Мисля, че няма разумен човек, който да е против технологията, която води до много съществен прогрес в медицината. Това е много добра технология по принцип.

Значи срещу вас стои един неразумен човек, защото аз съм същностен противник на ГМО.

Защо сте противник?

От религиозни съображения. Вярвам, че светът е създаден такъв и ние нямаме право и власт да се правим на богове, защото сме творения, а не творци. Освен това имам опасения, че употребата на тези технологии ще се пренесе върху животни и хора, което е ужасно.

Фактът, че природата или Създателят са ни дали възможността да разберем нашия генетичен материал, дали са ни възможността да лекуваме... Мисля, че няма морален конфликт на това ниво. Когато знаем какво правим, няма морален конфликт, но въпросът е, че ние едва започваме да разбираме как генетичната машина на човека работи. Не сме стигнали дотам да можем да владеем тази машина. Ние знаем, че съществува ген, който, ако човек го има, го прави предразположен към този или онзи вид рак, сърдечно-съдово заболяване, мускулно или някакво друго. Тези неща ги знаем, знаем и как изглежда здравият ген. Мисля, че морално няма нищо лошо да се правят такива поправки по същия начин, по който няма нищо лошо да се взима аспирин.

Не мога да приема аргументите ви. Това, за което говорите, ми прилича на нацистката идеология – да останат само арийците, другите... Това, което казвате, означава, че в краен вариант всички ще сме еднакво здрави, еднакво красиви...

Аспирин взимате ли срещу главоболие?

Да.

Същото нещо е... То потиска някои нервни центрове...

То потиска... но ако аз съм генномодифициран, няма изобщо да имам главоболие, няма да се разболея от рак и ще се клонирам, след като умра.

В момента, в който има такава технология, тя ще бъде толкова проста, че ще може да се прави ето на тази маса, на която сме седнали. Аз предпочитам това нещо да го правят хора, които знаят и разбират, отколкото тази технология да се спре в цивилизования свят и с нея да започнат да си играят хора, които не би трябвало да си играят.

Добре, накрая да се върнем към належащите въпроси, свързани с ГМО...

Да. Има нещо, което трябва да се разбере много добре – когато генномодифицирано растение веднъж излезе на полето, ние не можем да го извадим от природата. Това е най-големият проблем. Веднъж изпуснато в природата – няма връщане.

Това би могло да има катастрофични последици...

Може и да няма, но може и да има. Ние просто не знаем – не знаем какво би станало, ако някакъв ген започне да подскача от един организъм на друг. Слава Богу, досега големи поразии не са ставали, но няма гаранции, че и в бъдеще няма да се случат.

И един последен въпрос: каква е вашата визия за развитие на ГМО изследванията в България?

Първо, в България трябва да се създаде много стройна контролна система от независими акредитирани лаборатории. Трябва да се промени законодателството, което се отнася за ГМО за медицински цели – тези техники трябва да бъдат разрешени. С растения може също да се експериментира, но само в лабораторни условия. Това, от което най-много се нуждае България обаче, е обща стратегия за селското стопанство, защото, докато говорим за ГМО, стари български видове измират. Ние си замърсяваме почвата, губим биологичното си разнообразие, а се занимаваме с неща, от които няма видима полза. Ще дам един пример, с което ще завърша: през последните двайсет години, откакто дискусията за ГМО тече в страната, според едно английско изследване България е изгубила над двайсет сорта рози. У нас те са изчезнали, докато в Англия за същия период са създадени седемдесет нови сорта. Става въпрос за „най-българското растение”...
------
http://www.glasove.com/article-7301.php
 


Тагове:   ГМО,


Гласувай:
0
1



1. анонимен - Добре казано
10.03.2010 15:00
Хубавата новина е, че Земята е динамично място - континенти се местят и сливат; климатът драстично се изменя с близо 100 градусова амплитуда; а на всеки няколко стотин хиляди години има по едно гарантирано катастрофално явление от почти планетарен мащаб.
Така че, колкото и да се пънем за богове и да си въдим "питомци", рано или късно вересиите ни ще ни последват. Да, последват, защото като вид сме достигнали кръстопътя и с почти изчерпаните ни възможностите за развитие, по-вероятно е да спазим традицията за обогатяване на фосилите...
цитирай
2. анонимен - аз си мисля че всичко е фалшименто
19.12.2010 11:49
всичко се прави за пари но слава богу че природата си знае работата и един ден всичко на тази планета ще започне на чисто|след като измре човешкия род|.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bezmitove
Категория: Други
Прочетен: 180880
Постинги: 79
Коментари: 268
Гласове: 207
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031